Водопадът и кладенчето

Гръмливият екот на водопада огласяше планината. Хиляди пръски от разпенените му води блестяха на слънцето като златна мрежа, а по скалите край него пълзеше тъмнозелен бръшлян. В ясни дни над водопада затрептяваше седeмцветна дъга. О, колко щастлив беше водопадът, увенчан с короната на дъгата като приказен цар! Как весело, буйно разливаше водите си!

Наблизо в гората под един стар бук имаше кладенче. Водата на кладенчето кротичко извираше от земята и без да прелее стените му, шуртеше през сухата шума.

Възгордя се водопадът от силата и красотата си и викна на кладенчето:

– Защо се гушиш в земята, мъниче? На кого си нужно с твоите три шепи вода?

Замълча кладенчето, пък и да каже нещо, надали щеше да се чуе от шума на водопада.

Овчари и пътници се спираха пред водопада, ала не смееха да го доближат, че цели ще ги окъпе. Погледат го, погледат и поемат пътечката към кладенчето да пият от водата му, дето има дъх на букови корени.

Лада Галина