Отговорите на задачите от 1. до 25. включително отбелязвайте в листа за отговори.

Прочетете текста, запознайте се със съдържанието на таблицата и изпълнете задачите от 1. до 16. включително.

      Никола Иванов Фичев (Кольо Фичето) e останал в историята ни като уважаван и обичан
строител, а талантът му и до днес буди възхита. Никола Фичев е смятан за една от най-ярките творчески фигури на Българското възраждане. От своите съвременници е бил оценяван като майстор, а от наследниците си – като всепризнат първомайстор на националната архитектура. На родна земя Кольо Фичето е съградил много къщи, църкви, камбанарии, чешми. Негово дело са и четири забележителни моста, като най-известният от тях е Покритият мост в Ловеч.
      На част от архитектурните шедьоври на майстора можем да се любуваме и днес. Те са
толкова забележителни, че за тях се носят легенди, които често се появяват в социалните мрежи и предизвикват стотици коментари. Една от тези легенди оживява отново след големия пожар в парижката катедрала „Света Богородица“ през 2019 година. Разказана е на професор Николай Тулешков от архимандрит Георги, игумен на Преображенския манастир край Велико Търново. Според нея Кольо Фичето, най-добрият архитект в цялата Османска империя, е спасил катедралата „Света Богородица“ във френската столица.
      Стената на този столетен храм се пропукала и хората със страх очаквали величествената катедрала да рухне. По нареждане на валията на Русе, който бил френски възпитаник, българинът заминал за Париж. Като пристигнал там, Кольо Фичето открил причината за,пукнатината. Проблемът бил дълбока подпочвена вода, която рушала основите. Майсторът извел водата навън и дори изградил малка чешма на площада, от която водата да се изтича. Стената била възстановена и рушенето било спряно. Като израз на признание поканили талантливия българин да остане във Франция, но той категорично отказал това предложение. По същото време Кольо Фичето строял големия мост над река Янтра, познат днес като Беленския мост.

Градежи на Кольо Фичето

ТЕКСТЪТ БЕЗ ГРЕШКИ

Eдно от най-престижните съвременни учебни заведения в света отпуска за български ученици стипендия на името на известния строител Кольо Фичето. Така се предлага изключителна възможност за кандидати, чийто интерес е свързан с инжeнерните специалности или с компютърните технологии. Стойността на стипендията покрива всички разходи, необходими за обучението. Важно условие е в своите дипломи кандидатите да имат отличен успех.

Примерни насоки за размисъл:
• съчувствие, състрадание, съпричастност
• вяра, надежда
• роля на повторенията

Дидактическа задача: Прочетете текста и напишете
подробен преразказ от името на неутрален разказвач.

ТАЛИСМАНЪТ, разказ от Красимир Бачков

      Имам си ритуал по заспиването. Като легна и затворя очи, започвам да си мечтая за разни работи и така заспивам. Снощи заспах много късно, защото си мислех за Зорница и за нейните огромни, пълни с болка очи. Аз съм осмокласник в музикалната
паралелка в нашето училище. Свиря на гайда и не съм от найдобрите, но знам няколко мелодии, с които мога да събудя всяка заспала душа. Научих ги заради тате. Той обожава гайдата. Като бях в пети клас, тате продаде на съседа всичките си въдици, за
да ми купи гайда. Знам, че единственото му удоволствие е да ходи за риба в свободните си дни, но той се лиши от него, за да се науча да свиря на гайда. В началото не бях много въодушевен, но когато се записах при Стефанов в музикалната школа, всичко
се промени. Стефанов е голям! Някак неусетно ме накара да обикна гайдата, дори ме приеха в музикалната паралелка в нашето училище.
      Дълго време Стефанов ни убеждаваше да участваме в някакъв благотворителен концерт, но все не можехме да се организираме. Преди месец обаче успя да ни грабне след
часовете и малкият ни оркестър тръгна към Балчик с неговия стар микробус. Усетих очарованието на този приказен град, когато започнахме да се спускаме по стръмните улички на Балчик. Спряхме пред читалището, където щеше да се проведе концертът в помощ на болно момиче. Пред входа ни посрещна жена, а до нея в инвалидна количка седеше дъщеря ѝ, усмихваше се, но очите ѝ бяха пълни със сълзи:
   – Момчета, благодаря Ви, че сте тук. Аз съм Зорница. Бих искала да Ви покажа и ботаническата градина, и двореца, но трудно ще стигна дотам. След концерта майка ѝ дойде да ни изпрати и изхлипа:
   – Никому нищо лошо не сме сторили, а защо така сме наказани, не зная! Искам само детето ми да е здраво…! Стефанов бързо реагира и обеща да изнесем и няколко концерта във Варна, а събраните средства да преведем по сметка за лечението на Зорница. Обърна се към нас:
   – Нали така, момчета?
      Някак гузно всички в един глас потвърдихме. Тръгнахме към микробуса. Аз останах последен. Приближих се до Зорница, извадих от вътрешния джоб на якето си моя талисман и ѝ го подадох:
   – Вземи го за късмет!
   – Какво е това? – запита учудено тя.
   – Учителят по география каза, че е рядък вид обсидиан. Вулканично стъкло, но не черно като повечето срещани, а пъстро! Виж как се прелива червеното в оранжево и накрая в
синьо! Намерих го в една рекичка и оттогава си го нося като талисман.
      Зорница разтвори длан и обсидианът в ръката ѝ заблестя като най-голямото съкровище на света:
   – Но това камъче е много ценно за теб! Не мога да гоприема!
   – Напротив! Ако е истински талисман, ще ти донесе късмет и ще се излекуваш! Давам ти го от сърце!
   – А ако не успея да се излекувам? Ще загубиш талисмана си!
   – В такъв случай ще е само едно вулканично стъкло – без никаква стойност! Обаче знам, че ще ти помогне! Ти ще оздравееш, Зори!
      Не знам защо, но тази сутрин е по-особена. Докато вървях към училище, не можех да откъсна поглед от нацъфтелите дървета по пътя. При нас пролетта идва внезапно и за два-три дни изведнъж се появяват цъфналите дръвчета. Все едно преди ги е нямало и като по магия изведнъж са се телепортирали. Влизам в училищния двор и забелязвам пред мен Зорница! Тя стои на краката си и в подадената напред ръка проблясва моят талисман. Това е толкова хубаво и невероятно, че се питам дали не сънувам. Момичето ме гледа с топлина, каквато не съм срещал в ничии очи, и казва:
   – Прав беше! Талисманът ти е истински, но само защото е твой!