ЧАСТ 1
ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
19 май 2023 година
ТЕКСТЪТ БЕЗ ГРЕШКИТЕ
Приказките на Андерсен, изпълнени с дълбоки чувства, продължават да вълнуват и до днес. С творчеството си писателят донася голяма слава на своята страна, затова в негова чест в столицата на Дания е издигнат паметник, превърнал се в символ на Копенхаген, какъвто е и бронзовата фигура на Малката русалка. Най-авторитетното международно отличие, което се присъжда на автор или илюстратор на детска литература, е наградата „Ханс Кристиан Андерсен“.
Запознайте се с текста и диаграмата и изпълнете задачите към тях (от 14. до 21. включително).
ТЕКСТ 1
Ян Вацлав Мърквичка е чешки художник, когото българите дотолкова обикват, че започват да го наричат „българския чех“. Двадесет и пет годишният чешки живописец и педагог пристига през 1881 г. в Пловдив по покана на правителството на Източна Румелия, а това е времето, за което казват: „Нямаше нищо, а трябваше всичко“. През същата година Мърквичка започва работа като учител по рисуване в Пловдив и има 3 изключителни заслуги за утвърждаването на рисуването по натура като учебен метод в българското училище. Той е първият, който обучава в тънкостите на рисувателните техники и момичета – нещо непознато дотогава даже в Германия. След Съединението, вече в София, Мърквичка развива активна творческа и обществена дейност. Когато през 1896 г. се създава Държавното рисувално училище (днешната Национална художествена академия), негов пръв директор става Мърквичка и училището бързо печели име и извън страната. Той помага за подготовката на много български художници и за регламентирането на професията на художника. Мърквичка твори в почти всички жанрове на живописта – битов, исторически, портретен, пейзажен, натюрморт. Създава забележителни творби, сред които картината „Ръченица“. На нея е изобразен ирландският журналист и кореспондент на в. „Таймс“ Джеймс Баучер, който играе ръченица в една кръчма. Запознанството на двамата чужденци е случайно, но оставя трайна следа – след картината започват да наричат Баучер „ирландеца с българско сърце“. В автобиографията си художникът споделя любопитни факти, свързани с народопсихологията на тогавашния българин. „Не беше възможно да се намери човек да позира“ – спомня си художникът. Предразсъдъците и суеверието за вещаещо гибел „зазиждане“ са сериозна пречка за създаването на студийни рисунки не само на хора, но и на животни. А без модели не е възможно да се създаде живописна композиция, изобразяваща реалистично обичаите и носиите ни – тема, обикната от Мърквичка. „Вървях ли по улицата – разказва той – често се спирах и скрит, за да не ме види някой, рисувах интересен сюжет. Случи ми се веднъж да рисувам магаре: щом неговият стопанин ме видя, веднага го отведе, за да не го урочасам.“
ТЕКСТ 2 (ДИАГРАМА) Данни (в %) от анкета за мястото на изкуствата в обучението
Примерни отговори: Несъгласните с твърдение № 3 са най-висок процент в сравнение с несъгласните с останалите твърдения. Съгласните с твърдение № 3 са най-нисък процент в сравнение със съгласните с останалите твърдения.
Примерен отговор: Твори в почти всички жанрове на живописта. Създава забележителни творби/картината „Ръченица“.