– Вие мразите ония горе? – попита Дяволът и лукаво се приведе към момъка.
– О, аз ще отмъстя на тия принцове и князе. Жестоко ще им отмъстя зарад братята ми,
зарад моите братя, които имат лица, жълти като пясък, които стенат по-зловещо от
декемврийските виелици! Виж голите им кървави меса, чуй стоновете им! Аз ще отмъстя за тях! Пусни ме! (Хр. Смирненски, „Приказка за стълбата“)

Примерен отговор:
Във „Ветрената мелница“ трудът е израз на жизнеността на българския селянин/на жизнерадостно светоусещане, а в „Балада за Георг Хених“ творческият труд носи удовлетворение, преплетено със страдание.

Примерен отговор:
Думата синдром насочва към отклонение от нормата, а думата балкански – към особеностите на балканския характер.

Примерен отговор:
Диалогът индивидуализира героите/разкрива конфликта между тях. 

Из „Ноев ковчег“ („Къкринското ханче подир залавянето на българския Апостол“)

Примерен отговор: Снежните преспи се свързват с робските наслоения върху паметта и в душата на угнетения българин.

Мъглата като балтон е провесила празни ръкави –
обличам балтона, направен по моята мярка.
И моля се – никого в тая нощ не забравяй,
господи, слязъл на пътя с колесницата бяла.

Дай на бедняка спокойствие – до обяд да подреме,
пари на глупака – да се ядосва, когато ги харчи,
помогни на джуджето от бъчвата мед да си вземе
и да намери в театъра своето място играча;

покани на вечеря поета – напълни му писалката
и овес дай на коня му, вместо да слуша стихове,
поседни до самотника в дългото негово чакане
и кихни зарад болния с най-сладкото кихане;

избери за палача някое друго призвание,
смачкай кърлежа, който кара жената да бяга,
затегни в самолета на децата коланите
и отведи до леглото стареца, който си ляга;

дай на мъртвия нощна шапка и хубава книга,
рай направи за дървото, което на ъгъла чака...
А на мен помогни в тая нощ у дома да пристигна
и да измия, господи, нозете на моята майка.

(„Молитва“, Б. Христов)

Аз не помня, аз не съм видял
минаха ли моите години?
Ти не ме оставяй да загина,
господи, преди да съм живял!

Изведи ме вън от всяка сложност,
научи ме пак на простота:
да отдавам сетния петак
от сърце на срещнатия просек.

Да усещам своя радостта
на невинното дете, което
първите снежинки от небето
сбира със отворена уста.

И без свян да мога да говоря
с простите на прост неук език...
Научи ме, господи велик,
да живея като всички хора.

(„Молитва“, А. Далчев)

* Към някои задача са посочени само примерни отговори, като при оценяването се търсят адекватни спрямо условията на задачите и логически структурирани отговори, без да се изисква дословно възпроизвеждане на дадените примерни отговори.

Тема за есе

Живот в мрежата
(Есе)

Тема за интерпретативно съчинение

Пътят на посвещаването в любовта
(Интерпретативно съчинение върху „Посвещение“ на Петя Дубарова)

В студените нощи, когато пиян
сънят се търкаля на моя таван,
когато луната тъмнее от грях,
когато увисва над мен моят страх,
обесен на острия ръб на нощта,
подавам ти своята бледа ръка –
на теб – непознатия – смугло красив,
потаен и питомен, жаден и див,
едва деветнайсет години живял,
а всичко опитал и всичко видял,
подвластен на никого, ничий, сам свой,
но тръгнал към мене и истински мой
и падал по пътя си, плакал, грешил,
но нежност момчешка за мен съхранил.
Ръката ми – властната – жадно поел,
единствено с мен ще си толкова смел!
Ела! Ще измием луната от грях!
Ще хвърлим трупа на умрелия страх,
ще пеем с тътнежния корабен глас
на морската нощ във добрия Бургас.
А после, когато тя тръгне назад
и слънцето бликне над нас благодат,
мечтата надраснал, усмихнат, смутен,
ще тръгнеш реален до мен в моя ден!