ТЕКСТЪТ БЕЗ ДОПУСНАТИ ГРЕШКИ:

В света на медицината т.нар. „бабини рецепти“ обикновено се свързват със суеверие. Оказва се обаче, че доста от тях представляват интерес за съвременната наука, доказателство за което е и книгата „Бабини деветини“. Използвайки най-новите изследвания, авторът ѝ проучва повече от петдесет народни суеверия, за да помогне на читателя да се ориентира кое е истина и кое – измислица.

ТЕКСТ 1
      Ако попитаме един средностатистически млад човек, за когото културните удоволствия се свеждат най-вече до попконцертите и дискотеките, влизал ли е в оперна зала, той най-вероятно би ни се изсмял. Би обяснил, че смята операта за старомоден жанр, в който всичко е приповдигнато и преувеличено и в който „нормалната“ човешка реч е заменена с пеене. Как да си обясним тогава, че операта и през 21. век все още привлича публика от всички части на планетата? Любопитен е фактът, че след Втората световна война западният авангард изцяло отхвърля операта (както и класическата музика изобщо) като „буржоазно изкуство“, вследствие на което 30 години не се появява нито една опера. Но от края на миналия век и до днес този жанр преживява истински бум не само сред новите, но и сред по-старите поколения композитори.
      Какво кара хората да си купят билет за опера и търпеливо да чакат дори и няколко
години, за да съпреживеят любимите си арии на някоя от световните оперни сцени? Или
да се тълпят вечер преди самото представление пред касите – без значение колко висока
е цената на билетите – с надеждата по щастлива случайност да си осигурят един билет?
Операта не понася подражанието на действителността и дребнотемието. Действителността в нея е пречупена през вълшебно огледало или е погледната сякаш от друга планета. Затова всичко в операта изглежда преувеличено и приповдигнато, тъй като тя има свойството не толкова да извежда на преден план самия сюжет, колкото да създава неповторима атмосфера.

ТЕКСТ 2
   – Как гледате на опитите днес да се смесват оперни гласове с попмузика?
   – Аз съм твърде много музикант, за да приема такъв „търговски“ подход. Зная, че
живеем в света на телевизията, на високите технологии. Аз не съм правила никога
компромис, а подобно смесване на жанровете е компромис. Смятам, че влезе ли в друг
жанр, оперният певец става смешен. Ние, оперните певци, имаме съвсем друга гласова
постановка, най-важното – естетиката ни е друга. Нямаме вкус към „леката“ музика.
Затова такива опити ми изглеждат доста абсурдни.
   – Смятате ли, че интернет поколението има това специфично музикално чувство,
което е характерно за операта?
   – Аз самата не съм от това поколение. Наистина всичко се променя, но смятам, че
културата трябва да се съхрани. Човекът има потребност от изкуството, а не само от
компютъра и от цифрите. Ние, по-старите, трябва да предадем своя опит на младото
поколение, да му внушим, че оперното изкуство възвисява духа. Не само компютрите
правят живота.
   – Какво ще стане с операта през нашия век? Ще „мутира“ ли под влиянието на
съвременните технологии, или ще остане островче на чисто човешкото?
   – Ако нашата цивилизация оживее, ще оживее и операта, ако загине... Но аз се надявам,
че цивилизацията ни няма да загине. Питала съм се как ще повлияят технологиите на
операта. Само преди месец чух един концерт със съвременна музика, в който всичко
беше направено от компютри. И хорът беше направен от компютър. Машината няма дух,
няма мозък, няма емоция, а човекът има чувства, има и душà. Затова операта винаги ще
се прави от живи хора.

ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА
24 август 2023 година

ЧАСТ 3

Аргументативния текст напишете в листа за отговори на предвиденото място. 

Напишете аргументативен текст в обем до 4 страници по ЕДНА от следните две теми:

Тема за есе

Милосърдието – мяра за човешката сила

(Есе)

Тема за интерпретативно съчинение

Геройство и памет

(Интерпретативно съчинение върху „Новото гробище над Сливница“ на Иван Вазов)

Покойници, вий в други полк минахте,
де няма отпуск, ни зов за борба,
вий братски се прегърнахте, легнахте
и „Лека нощ“ навеки си казахте –
до втората тръба.

Но що паднахте тук, деца бурливи?
За трон ли злат, за някой ли кумир?
Да беше то – остали бихте живи,
не бихте срещали тъй горделиви
куршума... Спете в мир.

Българийо, за тебе те умряха,
една бе ти достойна зарад тях,
и те за теб достойни, майко, бяха!
И твойто име само кат мълвяха,
умираха без страх.

Но кой ви знай, че спите в тез полета?
Над ваший гроб забвеньето цъфти.
Кои сте вий? Над сянката ви клета
не мисли никой днес освен поета
и майките свети.

Борци, венец ви свих от песен жива,
от звукове, що никой не сбира:
от дивий рев на битката гръмлива,
от екота на Витоша бурлива,
от вашето ура.

И тоз венец – той няма да завене,
и тая песен вечно ще гърми
из българските планини зелени,
и славата ще вечно пей и стене
над гробни ви хълми.

Почивайте под тез могили ледни:
не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
ни славний гръм на битките победни,
към вечността е маршът ви последни.
Юнаци, лека нощ!