ТЕКСТ 1
      В гористите местности на Западен и на Централен Китай живее черно-бял бозайник – вид мечка, известна в науката с наименованието голяма панда, но наричана още бамбукова мечка. Названието бамбукова мечка ѝ е дадено, понеже обитава планински бамбукови гори. Имало е предложение пандата да се обособи в собствено семейство, тъй като устройството на черепа ѝ и на зъбите ѝ не прилича на това на мечките.
      Голямата панда достига на дължина 120 – 150 см и тежи от 30 до 160 кг. Опашката
ѝ е дълга около 12 см. Козината ѝ е гъста, през плешките и предните ѝ крака минава
широка черна ивица. Задните крака са черни, има черни петънца по ушите и около очите.
Заради отличителната си окраска е известна и с наименованието пъстра мечка. Късите
дебели крайници завършват с масивни лапи с огромни нокти, като в основата им са
разположени специални възглавнички. Храни се предимно с бамбук, като хваща филизите
и листата на това растение с помощта на специално приспособление на предната си лапа.
Голямата панда има тромава походка на земята, но се катери пъргаво по дърветата. Живее
поединично, но не и по време на размножителния си период. Размножава се от март до май, като бременността е с продължителност 122 – 163 дена. Бебето панда тежи едва 100 грама и майката го носи, притискайки го към гърдите си с големите си предни лапи.
      Пандите са преследвани от ловци заради специфичната козина, което води до изчезването им в някои райони. Пандите в природата имат бавен размножителен цикъл, а размножаването на уловените панди е съпроводено с огромни затруднения. Строгите наказания от страна на китайското правителство са намалили лова, но териториите, обитавани от панди, стават все по-малко. Въпреки че природните местности, в които живеят, са защитени като природни резервати, има случаи, в които бракониери продължават да ловуват и да убиват панди.

ТЕКСТ 2
      „Дългогодишната работа на природозащитниците се увенча с успех. Голямата панда вече не е застрашен вид“, съобщи Би Би Си. Официалният статут на любимото на мнозина животно беше променен от застрашен на уязвим заради нарастването на популацията на вида в Китай. Фактът беше обявен като част от промените в Червения списък на Международния съюз за защита на природата (IUCN).
      Усилията на Китай дадоха резултат. През 2004 г. е имало само 1596 панди в дивата природа, но по последни данни броят им се е увеличил и вече има регистрирани 1864 възрастни панди. Няма точни сведения за броя на малките, но се предполага, че общият брой на представителите на вида е около 2060. „Данните от национални проучвания с различен мащаб показват, че наблюдаваният по-рано спад на популацията е овладян и че тя е започнала да нараства“, гласи докладът на IUCN. Тези позитивни резултати са плод на усилията на хората, ангажирани с опазването на пандата чрез грижи за нормалното състояние на нейните местообитания, чрез програми за залесяване и чрез забраната за лова на този животински вид. Според учените китайците са свършили много добра работа с пандите, след като са разбрали, че ножът е опрял до кокала.
      Международният съюз за защита на природата обаче предупреди, че успехът може
да се окаже краткосрочен. Възможно е промените в климата да унищожат над една трета от
бамбуковите гори в следващите 80 години. „Поради тази причина популацията на пандите
се очаква да намалее въпреки постигнатия в последните 20 години напредък“, прогнозират
природозащитниците. Оказва се, че за да бъде запазен този емблематичен вид, трябва да продължат ефективните мерки за защита на горите и да се реагира на нововъзникващите заплахи.

Активната почивка е период, в който тялото ни има възможността да си „поеме дъх“, да се …………. (А) и да отпочине. Изследванията показват, че ………… (Б) на дейности, които изискват физическо натоварване, ………… (В) стреса повече, отколкото седенето вкъщи. Активната почивка без интензивна работа на мозъка води до ………… (Г) самооценка, до липса на вяра в собствените сили и до безпокойство.

В днешно време често се говори за здравословното хранене, но хората, които го прилагат са по-малко от тези, които просто проявяват интерес към него. Известен диетолог споделя Хората често предприемат първата стъпка, но бързо се отказват понеже се чувстват лишени от разнообразна храна, а да се храним здравословно не означава да ядем само зеленчуци.

Текстът без грешки:
В днешно време често се говори за здравословното хранене, но хората, които го прилагат, са по-малко от тези, които просто проявяват интерес към него. Известен диетолог споделя: „Хората често предприемат първата стъпка, но бързо се отказват, понеже се чувстват лишени от разнообразна храна, а да се храним здравословно, не означава да ядем само зеленчуци“. 

ТРЕТИ МОДУЛ

Аргументативния текст напишете в свитъка за свободните отговори на предвиденото място.

Прочетете откъса от творбата на Йордан Йовков „Песента на колелетата“ и в свитъка за свободните отговори напишете аргументативен текст в обем до 4 страници на тема Смисълът на благодеянието. Преди текста отбележете жанра му – интерпретативно съчинение или есе.

      Един есенен ден, един от ония дни, когато слънцето пече меко, когато небето е много синьо и във въздуха, като сребърни жици, се носят паежини, Сали Яшар стоеше на пейката си и забеляза, че към него се приближаваше Джапар с преметната на рамо пушка. […]
      – Какво има, Джапар? – попита след малко Сали Яшар, престорено спокоен. – Какво ново?
      – Новото е туй – каза Джапар, като подпираше пушката си до стената и се канеше да седне, – новото е туй, че снощи си доде Чауш Ибриям.
      – Хайде холан! – учуди се Сали Яшар – че нали казаха, че го били бастисали по пътя, че го убили?
      – Тъй казваха, ама доде си човека. Аз сам го видях.
      Явно беше, че Джапар се готви да разкаже цялата случка, но най-напред той си направи цигара, запали я и след туй почна да разказва бавно и с тия подробности, с които хората от селата обичат да пъстрят речта си.
      – Бях отишел снощи – започна той – към Касап Османовия харман. Лаеха кучетата там, рекох да видя какво има. Нямаше нищо, седнах на камъка под бъза да си почина. Трябва да е било късно – керванджийката беше изгряла. По едно време чувам: джан, джан… върви каруца. Давам ухо, слушам – далеч е, отвъд гробищата е, ама тъй хубаво се чува, пее, пее…
      Джапар позамълча и замислено се загледа пред себе си.
      – Да ти кажа ли, Сали уста, такъв ми е занаятът, трябва да се седи цяла нощ, а пък нощ дълга, не се минава лесно. Гледам, залисвам се, колкото време да мине. Понякога седя и слушам каруците, като се връщат. И знаеш ли, Сали уста, твойте каруци, както ти ги правиш, ги няма нийде: всяка си има свой глас, всяка си пее на свой макам. И седя аз, слушам ги и си казвам: ей тази е на Мурада, таз на Халиолу Ешреф, таз на Карани… Та да си дода на думата, снощи като чух каруцата, слушах, слушах, па тозчас си рекох: „Туй е каруцата на Чауша, не може да бъде да е друга!“ И наистина, подир малко затупкаха боси крака, гледам, чернее се фередже, върви жена и около нея деца скимучат като прасенца, плачат. Познах я – жената на Чауша. „Татко ви си иде, мама“ – дума им. И каруцата дрънчи, дрънчи, иде… Право да ти кажа, Сали уста – каза Джапар и въздъхна, – дожаля ми и си
поплаках. Ах, голяма радост, голяма дунанма беше снощи в къщата на Чауша!
      Цял изтръпнал, Сали Яшар гледаше в земята, мълчеше и мислеше. Той вече не се обади и Джапар, като постоя още малко, взе си пушката и тръгна да си ходи.
      – Сали уста – каза той, – каруците, дето ги правиш, себап са. Все е хубаво, като се връщаш, да те познаят вкъщи и да излязат да те посрещнат!
      Чу ли, или не тия думи, не се знаеше, но Сали Яшар не продума и си остана все тъй замислен, обгърнат с гъстия дим на цигарата си.
      На другия ден Сали Яшар беше в ковачницата си и – което рядко се случваше с него, когато работеше – той три пъти подред слага чука си на наковалнята и, като скръстеше ръце и се подпреше на него, оставаше тъй дълго време замислен, докато духалото работеше. Първия път той си спомни онова, което Джапар беше му разказвал за връщането на Чауша. Втория път той си спомни как сам
беше чул каруцата, когато идеше Шакире, и, както винаги в тия случаи, се просълзи. Третия път, когато Сали Яшар се подпря на чука и се замисли, той сякаш като насън видя хиляди и хиляди каруци, които се връщат, които пеят по пътищата, а от ниските къщурки, над които се носи вечерен дим и прах, излизат жени с деца на ръце, други по-големи деца тичат  наоколо им и всички вървят срещу каруците, за да ги посрещнат…
      Никога Сали Яшар не беше изпитвал такова вълнение и такава радост. „Аллах! – пошепна той и се улови за челото. – Аз съм бил сляп, аз съм бил глупав! Каква чешма и какви мостове искам да правя? Себап! Има ли по-голям себап от тоя, който правя? Каруци трябва да правя аз, каруци!“