Непряка реч / English Grammar Rules - Direct and Indirect Speach

 English Grammar Rules

Езици - Английски - Оценка на ниво

Повествувателни изречения

Предават се в текста заградени в кавички, които се поставят горе, обърнато навътре. Пряката реч се отделя с двоеточие или запетая.

'I will come with you,' Tania said.


Когато се преобразува от непряка в пряка реч, изречението в пряка реч става подчинено на сложното съставно изречение. Обикновено пряката реч се въвежда чрез съюза that, който може да бъде изпуснат

Tania told me that she will come with me.

В случай че глаголът, с който се въвежда непряката реч е в някое от миналите времена, в пряката реч те ще се променят по следния начин:



Example



Когато е посочен точния момент от миналото в минало просто и минало продължително време, то те не се променят.

Не said, “I began to study English in 1992.''
He said that he began to study English in1992 .


Когато е посочено определено време от миналото чрез изрази като the day before, two years before и др., се използва минало перфектно време.

She said that she had been there the day before.

Спомагателните и модалните глаголи се променят по следния начин:



Показателните местоимения this, these се променят в that, those.

He said, I don't like these shoes
He said he didn't like those shoes.


Наречията за време и място се променят, както следва:



Глаголът must се променя в had при образуването на пряка реч, когато изразява необходимостта да се извърши определено действие.

She said, “I must send him a telegram at once.”
She said that she had to send him a telegram at once.

Когато must изразява заповед или съвет, то глаголът не се променя.

Не said to me, “You must post the letter at once.”
Не told me that I must post the letter at once.

Глаголите should и ought to не се променят в пряка реч.

She said to him, “You should (ought to) send them a telegram at once.”
She told him that he should (ought to) send them a telegram at once.


Ако е употребен глаголът to say без допълнение – без да се посочва лицето, на което се говори, то той се запазва. Ако след него има допълнение, то той преминава в to tell.

He says, “She will come in the evening.”
He says that she will come in the evening.

He has said to me,”The negotiations have begun”
He has told to me that the negotiations have begun.


Въпросителни изречения

Когато въпросителното изречение започва с въпросителна дума, то при обръщането му в
непряка реч се извършват някои промени:
- въпросителния знак отпада и се променя словореда – сказуемото се поставя след субекта
- въпросителната дума, която е стояла в началото на изречението, сега свързва главното изречение с непрекия въпрос.
- извършват се същите промени във времената, както при повествувателните изречения

Не asked me, “Where do you live?”
Не asked me where I lived.

Не asked me, “Why have you come so late?”
Не asked me why I had come so late.


Когато въпросът започва със спомагателен или могален глагол, то:
- непрекия въпрос се свързва с главното изречение чрез wether или if, носещи значението ли, дали
- извършват се същити промени, както при въпросителните изречения в непряка реч

Не asked me, “Have you received our invoice?”
Не asked me whether (if) I had if ceivedtheir invoice.

Повелителни изречения

При преобразуването му се случват следните промени:
- ако пряката реч е заповедна, то глаголът to say преминава в to tell или to order. Ако пряката реч е под формата на молба, , глаголът to say преминава в to ask.
- отрицателната форма на повелителното наклонение се заменя с частицата not – do not, don't.

She said to him, “Come at five o’clock.”
She told him to come at five o’clock.

I said to her, “Please bring me a glass of water.”
I asked her to bring me a glass of water.

Не said to me, “Don’t go there.”
Не told me not to go there.