ДЗИ по цикъл "Философия"


МИНИСТЕРСТВО НА ОБРАЗОВАНИЕТО И НАУКАТА

ДЪРЖАВЕН ЗРЕЛОСТЕН ИЗПИТ ПО ЦИКЪЛ "ФИЛОСОФИЯ"
23 май 2018 г. – Вариант 1

12и клас - цикъл "Философия" - Външно оценяване
1. Кое от изброените понятия описва реална човешка нужда или необходимост от определени условия на живот?





2. Анализ и синтез са елементи на психическия процес:





3. Кой дял на психологията изследва основно познавателните психични процеси?





4. Стилът на разрешаване на конфликтни ситуации, при които всяка от участващите страни се отказва от част от интересите си, се нарича:





5. Зигмунд Фройд означава с понятието „То“:





6. Кое от следните понятия НЕ е термин на психологията?





7. Кое от изброените понятия има най-голям обем?





8. В какви отношения се намират понятията „връх Мусала” и „най-високият връх в България”?





9. Логиката НЕ се занимава със:





10. Коя от двойките съдържа родово-видови понятия?





11. Кое от посочените е логическа връзка?





12. Ако съждението „Всички деца обичат бонбони” е истинно, то съждението „Някои деца не обичат бонбони” ще бъде:





13. Какво НЕ са „добро“ и „зло“?





14. Моралният дълг означава:





15. Обикновено наричаме етиката на Кант:





16. Схващането, че моралната стойност на дадено действие или поведение се определя основно от неговата полза, е типично за:





17. Основни категории на етиката са:





18. Като морална нагласа алтруизмът представлява:





19. Коя от посочените категории е от различен порядък спрямо останалите три?





20. Купуването и продаването на гласове по време на избори е:





21. Кое от изброените е форма на държавно управление?





22. Кметовете на общини в България принадлежат към:





23. Съдиите от Конституционния съд в България са с мандат от:





24. Правото се отличава от морала по това, че:





25. Кое от посочените твърдения предлага адекватно тълкуване на основния принцип на екзистенциализма: „Съществуването предхожда същността“?





26. Онтология е наука за:





27. Като „емпирично” във философията се определя знанието, основано на:





28. Рационализмът обяснява действителността, основавайки се на:





29. Мисълта „Човек не може да влезе два пъти в една и съща река” изразява идеята за:





30. Като философска нагласа скептицизмът се основава на:





31. Кои двама от изброените философи са екзистенциалисти:







32. Посочете термина, който съответства на определението "Защита на достойнството на всяко човешко същество".







33. Посочете термина, който съответства на определението "Промяна на поведението под натиска на групата".





34. Посочете термина, който съответства на определението "Зачитане на правото на другите да бъдат различни".





35. Посочете термина, който съответства на определението "Загриженост за благополучието на другите".





Посочете кои твърдения в задачи 36,37,38 и 39 са верни и кои не:



36. За Платон човекът е мяра на всички неща.



37. За Аристотел добродетелта е средина между крайностите на излишъка и недостига.



38. За Сартр Бог е определящ за човешкото съществуване.



39. Фридрих Ницше издига идеята за свръхчовека.



В задачи 40,41 и 42 отбележете с ДА кои от посочените са предизвикателство и с НЕ кои от посочените не са предизвикателство за развитието в етапа на юношеството според Ерик Ериксън:



40. Намиране на партньор в живота.



41. Постигане на емоционална независимост от родителите.



42. Изграждане на ценности и убеждения.



Прочетете текста и изпълнете задачите към него (от 43. до 49. включително)

„Но че животът се нуждае от историята, трябва да се разбере така ясно, както и мисълта, която ще докажем по-късно, а именно, че свръхисторията е вредна за живия човек…
Всеки от трите типа история е възможен само на определена почва и в определен климат. Навсякъде другаде тя ще израсне като бурен, задушаващ всичко живо. Ако човек, в желанието си да сътвори нещо велико, се нуждае изобщо от миналото, той ще го завладее с помощта на монументалната история. Който, напротив, иска да остане в границите на това, с което е свикнал и което от край време почита, се отнася към миналото като историк антиквар. И само онзи, чиято гръд се стяга от нуждата на настоящето и който се стреми да отхвърли на всяка цена товара от себе си, изпитва потребност от критическа, т.е. преценяваща и осъждаща история. На необмисленото присаждане на растенията се дължи не едно зло: критикът без необходимостта от него, антикварят без пиетет, познавачът на великото без възможностите на великия творец представляват такива растения, израсли като бурени,
откъснати от естествената си родна почва и поради това изродени.“
Фридрих Ницше, „За ползата и вредата от историята за живота“


43. Определете дали следното твърдение, засягащо текста, е вярно:

Авторът смята, че историята по принцип е вредна за живота.





44. Определете дали следното твърдение, засягащо текста, е вярно:

Историята може да бъде и полезна, и вредна.





45. Определете дали следното твърдение, засягащо текста, е вярно:

Дали един тип история ще служи на живота, зависи от средата, в която се практикува.





46. Определете дали следното твърдение, засягащо текста, е вярно:

Ницше смята, че антикварите са лоши хора.





47. Какви са трите типа история според Ницше?



48. Посочете целите на всеки един от типовете история.

49. Какво е значението на историята за човека? Какво разкрива аналогията с присаждането на растенията?

Напишете философско есе по един от зададените фрагменти!

1. „Желанието да се държиш философски по време на живота си, извира от тъмата, в която се намира човешкото същество, от объркването, което го обзема, от състоянието на изоставеност и анонимност.“
Карл Ясперс

2. „За нравствените качества на човек трябва да се съди не по неговите отделни усилия, а по ежедневния му живот.“
Блез Паскал

3. „Истинската задача пред нас е да се вслушваме във всичко, което ни казва нещо, и да се оставим то да ни бъде казано. А задачата на философията е да го прави убедително.“
Ханс-Георг Гадамер