Прочетете текста и разгледайте таблицата, за да изпълните задачите от 1. до 16.
включително.

Килимарството е вековна българска традиция, която е част от националната ни
самобитност. В майсторски изработените килими обикновено е закодирана дълбока
символика, а разнообразието от цветове винаги е създавало неповторима атмосфера в
българските домове.
По българските земи килимарството достига своя разцвет през епохата на
Възраждането. Двата основни килимарски центъра са градовете Котел и Чипровци, затова
и технологията на тъкането е наречена котленска, съответно чипровска. Основата на
килимите обикновено е била от вълна или от памук, а втъканите нишки – вълнени.
Първоначално обагрянето на вълнените нишки се е постигало с естествени багрила. Сред
предпочитаните цветове са тъмносиният, аленочервеният, зеленият и черният, като във
всеки отделен килим винаги преобладава само един от тях. В зависимост от трудността на
елементите и на композицията една тъкачка е изтъкавала средно по два квадратни метра
за един месец. И понеже един килим се е тъчал бавно, котленките са се групирали и са си
помагали.
За разлика от днес в миналото не всички стаи са били застилани с килими. В найбогатите котленски домове килим е имало само в стаята, отредена за семейни тържества
или за гости. Символиката, закодирана в чипровските килими, е древна и вероятно в
корените ѝ се крият много магически и религиозни знаци. За чипровските килими и днес
продължава да битува вярването, че служат не само за украса и за създаване на уют в
дома, но и че носят на къщата и на нейните обитатели добра сполука.
Традицията на килимарското производство е жива и днес в България. Майстори в
Котел и Чипровци продължават да тъкат килими по съответните традиционни технологии.

Символиката, закодирана в чипровските килими, е древна и вероятно в корените ѝ се крият много магически и религиозни знаци.