Сава Огнянов е първородният син на Мина Горанова, на която Ботев посвещава творбата си Пристанала. Но за да я откъсне от поета баща ѝ я праща в Прага да учи пеене, а след това я омъжва за котленеца Петър Огнянов. По-късно Ботев споделя че е имал любима породила у него страстна любов угаснала тъй рано.

ТЕКСТЪТ БЕЗ ГРЕШКИ:
Сава Огнянов е първородният син на Мина Горанова, на която Ботев посвещава творбата си „Пристанала“. Но за да я откъсне от поета, баща ѝ я праща в Прага да учи пеене, а след това я омъжва за котленеца Петър Огнянов. По-късно Ботев споделя, че е имал любима, породила у него страстна любов, угаснала тъй рано.

ТЕКСТ 1

      Бащите на Френската революция издигат като основни принципи в
междуличностните и обществените отношения свободата, братството и равенството. Заедно тези три думи звучат красиво като идеал. Но на практика са несъвместими принципи – ако има свобода, няма равенство. Ако ли пък има равенство, няма свобода, защото със сила се налага равенството. А когато нещо е наложено със сила, за какво братство може да се говори? Идеологически обаче тези три думи вършат прекрасна работа и до днес.
      Впрочем още тогава, само четири години след щурма на Бастилията, това триединство е потъпкано по време на якобинската диктатура начело с Максимилиан Робеспиер и терора на якобинците, довел до гибелта на 30 хиляди души чрез гилотиниране.
      Самият Робеспиер – един от бащите на революцията, на свой ред също намира края си на гилотината и така се ражда прозрението, че „революцията изяжда децата си“.
      Френската революция е дала своя значим принос за днешната демокрация. За пръв път в Европа биват обявени за неприкосновени гражданските и човешките права чрез Декларацията за правата на човека и гражданина. За пръв път се изработва и приема демократичен основен закон, или конституция, която пък предписва като основен принцип разделението на властите – законодателна, изпълнителна и съдебна. Полага се и началото на многопартийната система. Изключителен акт е и отделянето на църковната от светската власт – нещо немислимо дотогава. Новости има и в областта на правото – приема се Френският граждански кодекс, или т.нар. Наполеонов кодекс, който има огромно въздействие върху гражданското право и до днес.

ТЕКСТ 2

      На едни им е додеяло от революции, други се чувстват окрилени от революционния кипеж. Революциите са двуостър меч. Те не оставят място за неутралитет – едни са окрилени, на други крилата са подрязани.
      Революциите винаги дават неизпълними обещания. Били сме щели да бъдем
свободни, били сме щели да станем като нормалните държави – да пътуваме, да търгуваме,
да печелим, да забогатяваме, да пишем и да говорим каквото си искаме,
несправедливостите да се махнат, законността да се възцари. И още, и още… Стига
толкова, стига! Едни са измамени, други са спечелили, трети са спечелили много.
      Преживяхме много революции, но свободни не станахме. И не знаем къде да търсим причината – дали в революциите, дали в тяхната недостатъчност. Някой ни беше внушил, че революциите раждат свобода, че свободата се извоюва с революция. Може някъде и да е така, но у нас не е. Различните народи правят различни революции. Но различните народи по различен начин постигат свободата си и не е задължително да е винаги с революция. То затова народите са различни – едни успяват, други се провалят. Тези, които се провалят, обикновено обвиняват за своя провал успелите. А причината за провала, независимо дали обществен, или личен, е винаги вътре. Дори когато един организъм се заразява с вирус отвън, причината пак е в него, в слабата му способност за защита. Защото други организми устояват на същия вирус. А провалените търсят кой ги е заразил, вместо да усилят защитата си. Да погледнат навътре, не могат. Поглеждането навътре би било за тях проглеждане, но те си остават слепи. После компенсират тази слепота с излишък от самочувствие и с геройско изтъкване. Сякаш другите народи нямат велики герои, бляскави победи и славна история. Сякаш само ние на света сме най-първи във всичко. Само дето всичката ни слава е все в миналото – далечно и близко, но с което ние сякаш сме скъсали генетичната си връзка и изглежда, че не сме го наследили реално. Потомци сме на лъвове, а постъпваме като мишки.

Из „Есе за революциите“, Т. Димова
(адаптиран откъс)

Например: Робеспиер умира на гилотината.

Например: Революциите раждат свобода./Свободата се извоюва с революция.

Например:
- Разделението на властите
- Отделянето на църковната от светската власт